Да предположим, че направите експеримент:

Всеки петък по обяд превеждате 200лв по сметката на Ваш приятел. Първият път, когато това се случва той е смаян, мисли че има грешка, задава въпроси. Много трудно успявате да го убедите, че това е просто подарък и никак не се затруднявате. Спорът продължава дълго, но все пак той приема парите.

Вторият петък е по-скоро подозрителен и държи да знае защо правите това. Подозира, че това е заем, който ще трябва да връща с голяма лихва. Или, че перете пари на мафиот, който ще дойде да си ги търси с пистолет в ръка. Някак си успявате да го накарате да задържи и тази сума.

На третата седмица е по-лесно. Оказва се, че е използвал част от парите за дребен електроуред. С половин уста Ви моли отново да спрете със смущаващите дарове.

На четвъртата седмица вече Ви благодари горещо и обещава, че ще се реваншира.

На 12-та седмица заявява, че Вие сте най-прекрасният човек, който е срещал в живота си. Кани Ви на семейна вечеря, на която споделя, че финансово постоянно са на ръба и парите са се появили в точния момент. Съпругата и двете му деца Ви гледат като малък Бог.

До 26-та седмица вече рядко се чувате. Вашият дар е нещо обичайно, вписващо се в живота му. Други неща са му на дневен ред.

На 52-та седмица внезапно спирате превода. Експериментът приключва. Какво мислите, че ще се случи?

Вашият приятел ще Ви се обади. Още същият петък. Какво става?! Отначало ще попита дали нещо не се е случило, може би сте забравили.  Вие му казвате, че повече няма да изпращате пари. Как така спирате с преводите?! Той е обиден и дори ядосан. Как си позволявате – та той разчита на тези пари, дори и кола на лизинг си е купил…

Такава е човешката природа – не оценяваме това, което ни е дадено безплатно. А това са дните от живота, който живеем. Това е здравето. Това са прегръдките и емоциите с любимите хора.

Нека сме благодарни на всеки изживян миг!